Nikolai Zayakov

Poetry

Несретно

5.00(2 votes)

Poetry

Черно

5.00(1 votes)

Poetry

Орисано

5.00(5 votes)

More

* * *

4.96   (193 votes)

Жена ми слуша странните ми строфи.

Тя никога не ще ме наскърби.

Усмихва се от своите окови,

защото ме обича може би.

 

Понякога си мисля, че ме мрази.

Че аз съм й избирал участта.

Че заедно с високите ми фрази

ще литне като облаче и тя.

 

Но там ще има някой друг мъчител,

там някой друг надуто ще чете.

Защо ли тайно мразят ни жените,

защо ли тайно ни обичат те.

 

Жена ми примирено гледа в мене,

но примирението не личи.

И разумът понякога е тленен.

И любовта понявга е с очи.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020