Фигурата на Орфей – между мита и мига

през витража на джамията отвъд улицата червеното сияние на цифров дисплей от молитвени времена на срещуположната стена. Това точно изчисление на времето за молитва е насочено към освобождаването на душата от страданието на смъртния живот, когато вярващият навлиза в безкрайния миг или в потока от безкрайните мигове на молитвата. Не съществува ли сходство между тези съвременни обреди и мита за певеца, който, претърпял смъртно раняване след загубата на земната си любов, отдадена на Хадес, се превръща в духовно същество, чиято непреходна същност е откъснатата от човешкото му тяло и се носи в поток от мигове, следващи да бъдат приютени в личния храм на музиката и слушането?

*

Така стигам до един от най-повлиялите ми моменти в собственото ми развитие като поет: моето откриване на Райнер Мария Рилке и неговите Сонети към Орфей. Предполагам, че повечето поети, сериозно отдадени на своето изкуство и занаят, са изпитали влияние от поезията на Рилке още в началото на пътя си и че мнозина са намерили в нея надеждно ръководство, което да ги потопи дълбоко в света на лириката във време, когато стоят на прага и не знаят кой път ще ги насочи най-истински към храма на певеца. Първите редове от първия сонет говорят за този стремеж чрез образа на дървото, растящо вътре в ухото, което се идентифицира с песента на Орфей и се развива като метафора за растящата поетическата сила в ухото на търсещия поет. И катализаторът на този растеж е изобразен като мълчание, дълбоко мълчание, от което се издига идеята - първоначалната идея - за онази песен, която има силата да създава ред от хаоса на природния свят. И все пак основата на тази идея за ред е мълчанието и слушането, точно както силата, която расте в ухото на поета и извира от дълбочините на мълчанието и слушането, на които е основан храмът на певеца. За млад поет, който се стреми да развие своето собствено поетично ухо, посланието, предложено от тези редове, се отнася до значението на първото влизане в молитвеното мълчание на слушането като средство за отглеждане и поддържане на растежа на собствените стихове. Намирането на такъв пътеводител като този, предлаган от Рилке в неговите сонети, може да отвори завинаги очите и ушите на читателите за силата на поетическия мит. Така той може да се превърне в един от най-важните мигове в живота на младия поет.

*

Тъй като това есе - или медитацията, както изглежда се е получило - се разхожда от древния мит към по-модерното религиозно поклонение и накрая стига до поетическото творение в нашата епоха, навярно може да намери заключение в един съвременен анекдот, който ще консолидира някои от нишките в Орфическата фигура, която има своя кратък миг в поетичната светлина на земния живот, за да се прероди десетилетия по-късно в собствения си възстановен храм на песента и слушането. Такава Орфическа фигура бе поетът от Сан Франциско Джак