Фигурата на Орфей – между мита и мига

Спайсър, който почина от алкохолизъм на 40 години през 1965-та и остави седем малки книги с поезия, публикувани от местни издателства. Той имаше някаква известност на поетичната сцена в Сан Франциско, беше добре познат в местните поетически кръгове от онова време, но получи по-голямо признание, когато събраните му стихотворения бяха публикувани през 2008 г. в My Vocabulary Did This to Me  - предполага се това е предпоследното изречение на умиращия Спайсър и подходящо за поет, изучавал езици в UC Berkeley, с бакалавърска и магистърска степен като начало на една възможна кариера в лингвистиката.

 

Докато планирах това есе, си припомних лекция на Ед Фостър, поет и редактор на Talisman: A Journal of Contemporary Poetry and Poetics, за поезията на Спайсър. Беседата на Фостър се фокусира върху Спайсър като гей, Орфически поет, който пише стихотворенията си, докато е напълно пиян. Вечер пие до ступор, преди да излезе навън и се скита из града, за да слуша същества, които нарича марсианци, докато тези същества му диктуват стихове. Песента на пеещата глава очевидно е намерила дом в мозъка на Спайсър. Тогава си спомних, че четях за Орфическите култове на хомосексуални поклонници в древна Тракия и че някои митични направления изобразяват Орфей като мъж, сменил любовта към жените с тази към мъжете и младите момчета след загубата на Евридика. Фостър, самият той гей, може би е бил един от първите, открили в поезията на Спайсър активно естетическо измерение, което може да бъде приложено в Queer и LGBTQ изследвания.

 

Поезията на Спайсър се фокусира именно върху любовта, любовта е асоциация и разпадане или обратното, тъй като според Спайсър „Самотата е необходима за чистата поезия. Когато някой навлезе в живота на поета (всеки внезапен личен контакт, независимо дали в леглото или в сърцето, е проникване), той губи равновесие, промъква се в съществото, което е, използва своята поезия, както би използвал човек пари или съчувствие."

Погледнато от ъгъла на този гей поет в Америка през 50-те и 60-те години, чистотата в любовта или в поезията идва от физическата загуба, която може да бъде компенсирана само от чистата музика на поезията - както музиката на Орфей възниква от загубата на любимата му и която загуба би могла да бъде изкупена само от създаването в бързащия поток на времето на божествена музика, която да бъде пренесена към вечния миг на покой и мир в тишината на храма или в храмовете на неговите слушатели. Цената и рискът от и за поета в състояние на крайно отчуждение, който се надява да постигне освобождение от смъртното си страдание чрез писане, се изразява в това стихотворение от колекцията на Спайсър от 1958 г., озаглавена Книгата на музиката:

 

Орфей

Остър като стрела, Орфей

Насочва музиката си надолу.

Адът е там

На дъното на морския камък.

Лекува<