* * *

Ще сънувам покрива на къщата,
гредите, изкорубения под
и че след години пак е същата.

А баба ни вари компот.

И в ъгъла на мойта стая
виси ключът ми – тънък като смок.
И белегът отдясно на вратата

пак свети, а е тъмно като в рог.

Ще отключа, тихо ще пребродя
и къщата, и дъхавия двор...
Ще взема три греди, ще се събудя
и от тях ще си направя дом.