Молитва

Когато в непресторен час

Камбаните на спомена запеят

В кръвта, обучена от нас,

да си кротува и немее,

изпуква яростен въпрос,

като гънка по гърба на листа –

да приема изкушението на Ева

или реброто на Адам.

На стола в този свят протрит

седиш. Но жив ли си, не знаеш.

Сълзата на лицето ти гори

и молиш се докрай да не угасне.