Наследството на дядо

Да се тревожим ли, че мрат

с корените класовете,

че зрее в земната им плът

загадката на ветровете?

И да тъжим ли, че звезда

над къщата е спряла –

като мъдрец сред самота

и като скитник в роба бяла?

Да опростим ли този вятър,

фучащ из двора ни без време?

На билото ключът е провесен

И дядо от небето ще го вземе.