Облаче при караконджулите

ВЪЛКО: Това да не ти е забавачница, Цоке, та ще му рисуваме.

ЦВЕТАН: Що да не рисуваме? Ей на, в буквара са рисунка и буква, рисунка и буква.

ВЪЛКО: Щото букварът е за наши деца, дето знаят, че „Я” е за ябълка, а „Щ” е за щъркел. Инак как ще ги запомнят? Ти знаеш ли как е „щъркел” на английски? (придърпва един голям речник и почва да търси) Щъркел, щъркел, къде е тоя щъркел... Наскоро по нашенско не е минавал, запилял се е, значи...

КОСТА: Зарежи щъркела, дай да караме на думички, дето той ги знае. (Отива до дъската и пише една голяма буква „В”) Ето, това е „В” като „Вълко”, ето това тук му е главата, това тук му е тумбака, разбрахме ли се, ОлдМак?

ОЛДМАК: В - Вълко, да, да!

ВЪЛКО: Е, не ми е чак такъв тумбака, както ме изписа пък ти!

КОСТА: Ха, не е! Я застани тук до стената да видиш!

(Вълко застава до стената в профил и се опитва да си глътне коремчето. Коста идва с тебешира в ръка.)

КОСТА: Ма не разваляй хубавата буква сега де! (Очертава профила му. Вълко се отмества.) Виж как приличаш!

ВЪЛКО: То аз съм лесен, хайде сега да намерите кой ще изобрази „Г”-то, като сте такива акълии. Ама така, че Стария Мак да го разбере и без да хитрувате! Гиди учители всичките! Давайте, „Г” като какво? (отива до дъската, изтрива я и пише една голяма буква „Г”.)

ЦВЕТАН: Гума? (Вълко отрицателно клати глава. ОлдМак също показва, че не разбира.) Горещо? (Неразбиране) Я дайте насам речника, няма начин да няма нещо!

(Изпод тезгяха се измъква Еньо с гаечен ключ и кълчища в ръка. Той поглежда дъската, взема тебешира и рисува обесник под буквата. )

ЕНЬО: „Галоус”. Бесилка. Хем прилича, хем лесно се помни. А ако сложим две една срещу друга и ги закрепим на основа (рисува), се получава „Д” за „доор”, врата по неговому. Което ни води право към „Е”, „итърнити”, безкрайност. Да продължавам ли?

ОЛДМАК: (разлива се в усмивка) Господинът говори благородния език на Шекспир? Каква приятна изненада!

ЕНЬО: На господинът му се налагаше.

ОЛДМАК: Ако господинът не счита поканата ми за неприятна, за мен ще е удоволствие да побеседваме по някои въпроси, чиито формулировки ми убягват в момента. Бихме могли да намерим общ език, особено с човек, който знае значението на думата „бесилка” и думата „врата” за безкрайността, метафорично казано.

КОСТА: Енчо, ми що мълча досега, чедо, че му приказваш езика! Като си отиде Ставри, бях станал на вентилатор с тоя речник да се обясняваме.

ВЪЛКО: Той и акълът ти е колкото на вентилатор! Нали го нямаше Енчо тогава, отиде да погребва майка си! Уж пролет, а жега, народът мре като през чумаво, да му се не види, като на война мре, че и тя с „В” започва.

ЦВЕТАН: То и ти, и войната, приличате си, милост нямате! Само като хоро играеш, тогава се траеш, щото не приказваш! Де е Вълковица да влезе сега, да развее кърпа, па ти да станеш, да заиграш, та и ние да рахатясаме