Облаче при караконджулите

(Вратата се отваря. Влиза млада жена, облечена като в началото на петдесетте, която също като баба Цона е като посипана с бял прах. Тя държи в ръка кърпа и заиграва под музика, която вероятно само тя чува. От присъстващите я виждат само Вълко и Црънка. Црънка слага ръка на устата си и се прекръства, а Вълко става и заиграва срещу жената. Отначало неговите движения са сковани, но постепенно той сякаш сваля годините и се усмихва. Коста, Цветан, Еньо и ОлдМак са втренчени във Вълко. Постепенно младата жена го увлича след себе си, танцувайки. )

Картина четвърта

Гостната на ОлдМак, наредена в стила на селска къща. На масата има спиртник, алуминиев чайник и две войнишки канчета. На два разклатени стола седят ОлдМак и Еньо.

ОЛДМАК: Радвам се, че приехте поканата ми. Понякога е разнообразяващо да разговаряш с някого без помощта на една библиотека речници.

ЕНЬО: Предполагам, че има много места, където това разнообразие е ежедневие.

ОЛДМАК: Места има, но не са като Облаче. Изключително място. Тук времето и мястото са относителни. Кажете ми, до къде се стига по-кратко, Луната или София? (подсмихва се хитровато).

ЕНЬО: София, разбира се.

ОЛДМАК: Но оттук Луната се вижда, а София не. Значи до нея се стига по-лесно.

ЕНЬО: Това е само илюзия.

ОЛДМАК: Не, не е. Като почина моят добър приятел Ставри, вечерта аз седях на прозореца и гледах към селото. Електричество няма, нищо не ми отвлича вниманието. И видях как той, целият сребърен, се качваше към Луната по една сребърна стълба, а до него вървеше жена, която аз не познавам. Изглеждаше като че ли тя нещо го убеждаваше, а той ръкомахаше. И така все нагоре и нагоре, докато стигнаха до Луната и там в сиянието се изгубиха, първо той, после тя. Значи, от Облаче до Луната се стига пеша по стълбата, която и една жена може да извърви.

ЕНЬО: Сигурно е била неговата баба Цона. Те вечно си спореха, откак се помня, но иначе се погаждаха прекрасно. Той дошъл тук като млад учител, харесали се, оженили се и той останал.

ОЛДМАК: Идвало ли ви е на ум да се ожените, млади момко?

ЕНЬО: И да плодя грешници? Аз сам съм донякъде честен... (гледа предизвикателно ОлдМак)

ОЛДМАК: „И никакви женитби повече! Тези, дето са се оженили вече — с изключение на един, — нека си живеят, но другите да останат каквито са! В манастира, тръгвай!”* Това обяснява защо сте тук, изпълнявате собствения си съвет. Какво пък... Може да е за добро. Интересно ми е, защо се криете тук?

ЕНЬО: Не се крия. Нямам от какво да се крия.

ОЛДМАК: (бащински) Лъжете. Предполагам, лъжете най-напред себе си, а после се опитвате да накарате останалите да ви вярват. Облаче си е място за криене.

ЕНЬО: Вие затова ли сте тук? Вие също се криете?

ОЛДМАК: Да. Отгатнахте. Затова и аз отгатнах защо вие сте тук.

ЕНЬО: Как отгатнахте?

ОЛДМАК: По загара. Този тен и този акцен