Пейзаж

Ива седеше на бюрото в стаята си и пишеше домашната по математика. Стоеше там близо час и се опитваше отчаяно да намери решение на геометричните задачи. Колкото повече гледаше чертежите, толкова повече се объркваше. А от музиката, идваща от стаята на брат ѝ, не можеше да се съсредоточи.  Затвори тетрадката да си почине за момент.  Не можеше повече да гледа тези объркващи фигури, които изглеждаха сякаш някой математик ги е чертал със затворени очи.                                                                                                 

Погледна през френския прозорец пред себе си. Оттам се виждаше голяма част от малкото паркче пред блока ѝ. Няколко момчета ритаха футбол и по всичко изглеждаше, че се забавляваха. Смееха се, закачаха се, шегуваха се. От тях извираше все още запазено детско щастие. Ива ги наблюдаваше с голям интерес. А около тях всичко изглеждаше почти перфектно – окосената зелена трева, чиято свежест се усещаше отдалече, малката каменна чешмичка в центъра, носеща прохлада, късите дървени пейки, които не можеха да съберат повече от двама души, и цветната катерушка, която привличаше всяко дете. Всичко това осветено от златистите лъчи на слънцето.

Ива искаше да нарисува този момент. Всички ѝ казваха, че има голям талант, а тя самата се чувстваше най – свободна, когато държеше четката в ръка. Така обясняваше най – добре начина, по който гледа на нещата. Сега можеше да добави още една картина към личната си галерия.

Но трябваше да наблегне на геометрията. Все пак само след два месеца я очакваха тези тъй страшни матури, за които всички говореха напоследък. Погледна часовника си и разбра, че гледа през прозореца повече от тридесет минути. Колко бързо летеше времето, когато мислеше за хубави неща.

Момичето спусна щорите. Не искаше нищо повече да я разсейва. Отвори тетрадката и отново започна да размишлява върху оплетените фигури.

Когато най – накрая прик