Kristiana Pukalova

Short Story

Пейзаж

4.69(13 votes)

More

Последните дванадесет секунди

4.43   (7 votes)

Беше топла юнска вечер. От малкото ресторантче на ъгъла се чуваше гръмка музика. Вътре, тясната зала беше препълнена с младежи, всичките облечени в с пищни рокли и костюми. Те танцуваха безгрижно между отрупаните с чинии маси, а радостните им викове щяха да съборят стените. Нямаха търпение да преброят до дванадесет, за да започнат истински живот.

Но сред гръмогласната тълпа, се забелязваше една по - умислена фигура. Мария - едно леко прегърбено момиче с коса с цвят на жито и очи по - дълбоки от океана. Синята ѝ рокля беше семпла, но така елегантна и внушителна, че все едно се бе обгърнала с част от небето. Тя не се смееше, не говореше с никого. Седеше сама на бара и се опитваше да потуши притесненията си с чаша червено вино.

Главата ѝ пулсираше и тиха паника я превземаше. За всеки друг днес беше празник, а за нея - траур. Болеше я, че краят на тази нощ ще сложи край на цял един етап от нейния живот. Един сладък, охолен етап, с който не знаеше как да се раздели. Всичките ѝ приятели щяха да се разотидат и бавно щяха да се превърнат в спомени. Те бяха готови. Готови да учат в други градове, да обикалят далечни държави, да срещат нови хора и да преследват мечтите си. И всичко това докато Мария се чудеше как да избяга от капана на миналото и се бореше с опасенията си. Какво ако не мога да продължа напред? Дале ще ме разберат? Питаше се постоянно. Какво ако останат сама?

В този момент вратата на заведението се отвори и от нея се подаде неин съученик, който приканваше всички да излязат навън. Абитуриентите се втурнаха, ентусиазирано, към него. Мария стана тромаво и последна се присъедини към веселата група, която беше готова да брои. И така, за секунди числата заваляха, а с тях и нейните мисли.

1 Тръпки я побиха от тревога.

2 Искаше времето да спре.  

3 Сърцето ѝ щеше да изкочи.

4 Очите ѝ пускаха дъждовни капки.

Самотата беше близо.

6  Не беше готова за това.

И изведнъж се случи нещо, което преобърна всичките ѝ представи. Някакси се озова в топла приятелска прегръдка, която ѝ показа, че всичко е само в главата ѝ. Биеше сигурна, че това бе повече от мил жест или евтина формалност. За нея това беше вечно обещание, че винаги ще има подкрепата на приятелите си, без значение къде ще са те. Без значение къде ще бъде тя. Това ѝ даде смелост да продължи броенето.

12>>>

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2025