ПРИИЖДАМ ТИХА КАТО ВЯТЪРА

Прииждам тиха като вятъра 

и лека точно като него, 

избягала далеч от блясъка, 

откликнала на древно ехо.

В устрема си смело ще политна 

и далечни светове ще зърна.

На вселената брега ще стигна, 

като летен бриз ще се завърна.

Прииждам тиха като вятъра 

и нежна точно като него.

Подклаждам с мека ласка пламъка, 

а после губя се безследно.

Искрица малка е достатъчна 

пожар масивен да подпаля. 

С всеки вихър по-загадъчна, 

с всеки дъх - изпепелявам.

Прииждам тиха като вятъра 

и чезна точно като него.

Завесата се спуска в театъра 

след аплодиране последно.

Отивам си безмълвно шепнеща, 

невидима за погледа разсеян.

Утихнала като камина гаснеща, 

като вятър с дъх на сбогоми осеян.