ДАВЯ СЕ

Животът се изплъзва между пръстите ми 

и аз потъвам вместо да го уловя отново - 

дланта ми адски е изтръпнала,

от света съм се отдръпнала.

А душата ми се дави във отрова.

В отражението мътно усмихва се дете. 

Аз ли съм това или е някой друг?

Кога промяната настъпи,

кога Доброто без война отстъпи - 

отговорът е навсякъде, но не и тук.

Лутам се безбрежна между двата свята. 

Избор да направя късно ли ще е сега? 

В тебе себе си изгубих,

и те мразих, и се влюбих.

Толкова сама се чувствам, а не съм сама.

Докога ще се потапям в спомени лъжливи, 

в илюзиите на това, което исках да си ти?

А някога щастлива бях,

смеех се и нежно пях,

докато не ме задавиха фалшивите мечти.

Заключена съм в угризения на вчерашното Аз,

но заедно с това зачерквам себе си и днес...

По-надолу все потъвам,

стъпало качвам, пак се спъвам,

от теб или от мен самата блика този стрес?

Ти казваше, че сме еднакви по души и по сърца.

Тогава моето сърце защо е под присъда?

Безкрайни упреци, вина, прошепвам ти едва:

„Себе си не мога с теб да бъда...“

Давя се безмълвна между две морета. 

Изход да намеря късно ли ще е сега?

Миналото си припомням,

с глътка въздух се опомням -

преди да дойдеш ти Животът беше Свобода…