СРОДНА ДУША

Своето крайбрежие тихо пресичам, 

във всички животи сама.

Душата ми цветна на сиво обричам, 

реките се вливат в една.

Самотния хълм ежедневно изкачвам

 и връщам се плаха от там.

А мислех, че няма по-златно богатство

от това да си силен и сам.

Мистична гора е духът ми безкраен, 

но питам, какво от това?

Ако няма с кого да споделям безкрая,

с кого да рисувам слова.

Морето бушува с емоции пъстри 

и изплува идея една -

че най ще съм жива, и мила, и мъдра 

с любима и сродна душа.