СВЕТУЛКА

Просветна мъничка светулка 

в мрачните мъгливи висини 

и окичена с пламтяща обич, 

засенчи хиляди звезди.

Избра да кацне тук на мене 

и озари неясния ми път.

За миг стопира бързото ми време, 

затвори ме в уютен кът.

Вълшебната светулка се усмихна 

и засия във синя светлина.

А на мен ми иде от любов да литна - 

да се грижа, да обичам, да творя...

Запази искрата си, светулко малка - 

и щедро ме огрявай до зори.

Душата ти възвишена на ангел 

и мен в светулка ще преобрази.