КОНСУМАТОРСКО МОРЕ

Звука на телевизора усилил си до дупка, 

реклами абсорбираш във захлас и с интерес. 

А знаеше, че те облъчват,

и с промивни цели се излъчват -

но явно програмирането взело е превес.

С подсъзнание, удавено във символи на мрака, 

потънало вовеки в материалното море, 

харчиш да запълниш празнината,

да заровиш в пясъка вината,

на промоция купуваш килограми грехове.

Богатите за теб са стойностните хора, 

за банкноти би продал и своята душа.

И няма място за изкуство

в консуматорското блудство -

няма място и за Божията чиста светлина.

Алчността за ОЩЕ се загнездва във дома ти 

и неусетно се излюпва, хаос да сътвори.

И няма кой да ти помогне, 

да покаже воля да й смогне,

а змията се прокрадва до децата ти дори.

Като тихи влакове стрели годините отлитат

и "ценните" предмети си загубват стойността. 

А ти самотен си и беден,

с дух опразнен и повреден

и разбираш грешката си чак потъвайки в смъртта…