ПРЕЗ ТЕСЕРАКТА

. Седна на един от столовете на тротоара, за да преодолее шока от инцидента, и видя Онур и Хаял да обикалят объркан. Вдигна ръка и им даде знак да дойдат при него.

 - Мобилните телефони не работят, - паникьосваше се Хаял. - Чудя се,  как ли са родителите ми, изобщо не мога да се свържа с тях!

- Не се притеснявай, - успокояваше я Онур.  - Сигурен съм, че са добре. Ти как си Мурад, надявам се, никой да не е пострадал. За момент си помислих, че сградата ще се срине върху нас.

 - Добре съм,  - отговори Мурад.- Просто съм малко замаян. Някой от вас да е виждал Деврим? Мисля, че излезе през задната врата преди земетресението, но не можах да разбера какво се случва. Първо той изхвърча от сцената, след което отново се появи на вратата зад кулисите, с очила и всичко останало. Какво ти каза на теб тогава?

 - Кълна се, и аз нищо не разбрах, - чудеше се и Онур.  - Дойде при мен в паника, хвана ме за ръката и каза: „След малко тук земята ще се разтресе, но щом нещата се успокоят, не забравяй да дойдеш при мен.“ Дори ме накара да му го обещая, предполагам, че беше малко пийнал, а може би съжаляваше за глупостта, която направи, не знам. Каква странна нощ! Но кой знае къде изчезна после?

 - Той сякаш се влачеше накъм кулисите или така ми се стори, не знам, не можах да разбера!

 - И какво ще правим сега? - попита Хаял.

 - Ще отида да потърся Деврим, - рече Онур. – Влезе ли ми нещо в ума, не може да излезе, дока