ПРЕЗ ТЕСЕРАКТА

  - Идвам с теб, може би дотогава телефоните ще заработят и ще мога да се свържа с нашите. Хаял, ти какво ще правиш, ако искаш да се прибираш, веднага да ти извикаме такси? - попита Мурад.

 - Всъщност би било добре, но се чудя дали първо да не посетя Деврим. Всъщност,   не мислех да го виждам за известно време след това, което направи тази вечер, но сега, като казваш така, не знам. „Ще се отбия само за пет минутки и веднага ще си тръгна.

  - Добре, тогава да тръгваме, - предложи Онур.

* * *

Деврим, след като слезе от сцената и ядоса Хаял, после си тръгна и от „Морския Фар“ за към дома си,  вървеше с бързи крачки по „Истиклял“ към къщата си и тъкмо се канеше да влезе през вратата на жилищната сграда, когато започна земетресението. Той изчака отвън и след като се успокои малко, под учудените погледи на съседите заизкачва стълбите до апартамента си на последния етаж на кооперацията. Влезе и тръгна към етажа на терасата, за да подиша чист въздух, но се върна, когато на вратата се почука.

„Кой знае кой съсед ще ми досажда сега без причина? - измърмори той, докато отваряше вратата, а когато видя пред себе си изникналите угрижени лица на Хаял, Мурад и Онур, замълча за момент и възкликна изненадано:

- А, вие ли сте били?

 - Кой друг може да е в този час? -