ПРЕЗ ТЕСЕРАКТА

попита Онур. -  Накара ме да ти обещая да дойда, а после изчезваш. Къде беше по време на земетресението, през задната врата ли излезе, пък и взе да ми казваш разни мистериозни неща, защо си отишъл и защо си се върнал.

 - Честна дума, не разбрах нищичко от думите ви, -  каза Деврим.  И без това главата ми е объркана, още се треса на мястото си, току-що  излизах на терасата. Ако искате, елате, аз няма да мога да се занимавам с това сега.

Онур погледна смаяно Мурад и Хаял и им даде знак да го последват, а след това тръгна към терасата след Деврим. Задушаващата жега, продължила вече няколко дни, беше отстъпила мястото си на прохладата. Улиците кънтяха от гласовете на хората, които се чудеха дали да се прибират по домовете си или още да останат навън.

Известно време никой не проговори, след като насядаха по столовете и възглавниците, които Деврим беше поставил небрежно.

 - Все още не мога да се свържа с родителите си, - наруши мълчанието Хаял.  - Защо тези мрежи не работят?

 - Вероятно защото всеки се опитва да се свърже с някого, също като теб, -  измърмори Деврим. - Бъдете търпеливи, скоро ще заработят.

              - Как може да си толкова хладнокръвен? - попита Хаял. - Никога ли не се тревожиш за майка си, за Бахар и…

 Когато погледът й срещна този на Онур, който й правеше  знаци с вежди да запази мълчание, тя отново замълча. Всъщност всички имаха много неща, к