За мой късмет, за нещастие твое
спира лифтът над снежната бездна
и сега ще се гледаме дълго:
ти – със зелени мъгливи очи,
аз – с прегорели от страсти зеници;
ти към върха се издигаш, момиче,
аз от върха, уморен, се завръщам…
Сами сме над бялата пустош – две ноти
в едно петолиние, две лястовици,
кацнали върху съседни потрепващи жици.
Ние нямаме избор – така са ни спрели,
на разстояние, твърде малко за безразличие,
твърде голямо за ласка и шепот.
След малко ще дойде пак токът. Отново
ще тръгне с потракване лифтът.
И ти ще отминеш смутена нагоре,
а аз ще се спусна безмълвен надолу.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.