Ivan Vylev

Poetry

След лятото

4.98(6496 votes)

Poetry

Черната жена

4.97(7774 votes)

Poetry

Внезапно спиране на лифта

4.97(5408 votes)

Poetry

Танцуваща с делфини

4.92(159 votes)

More

В лошо време на ужасно място

4.97   (1541 votes)

Да не попаднеш в лошо време

на ужасно място:

над блатото валеше мръсен дъжд

за радост на колониите жаби;

затънали до коленете бежанци

от някъде към никъде пренасяха

децата си, вързопите със страхове,

случайните надежди, неизбежната тъга;

намерилите островче се блъскаха,

захващаха се за ръце, крака, коси,

притискаха телата си измършавели;

обичаха се и се мразеха, ругаеха,

отправяха молитви към Аллах и Богородица,

залъгваха децата си с красиви приказки;

понякога от хеликоптери им хвърляха пакети,

тогава по-високите мъже подскачаха,

разкъсваха във въздуха пакет,

от който се изсипваха сухари –

причина за братоубийствен ръкопашен бой,

за женски писъци, нецензурни псувни;

след дъждовете слънцето се разгневи,

небето притъмня, изви се тромба на торнадо,

засмука кал от блатото, засмука жаби,

издигна малките деца и ги захвърли

в прегръдките на чужди майки;

настана плач и скърцане със зъби;

езиците се смесиха, омразите се сляха,

по-младите завиждаха на старците,

защото си им беше време да умрат;

жените облажаваха мъжете,

понеже, като нямаха утроби,

не бяха раждали и кърмили деца.

Да не попаднеш в лошо време

на ужасно място:

снегът валеше втора седмица, затрупа

пътеки, пътища, летища, магистрали;

замръзнаха реките, язовирите, блатата;

затънаха в огромни бели преспи

колите на прокудените от войната;

настана тишина, каквато има в Космоса;

прегръщаха се не от обич, а за да се стоплят,

целуваха се не от страст – от лудост и от страх;

замръзваше пред устните дъхът им, сълзите

се ръсеха замръзнали – суграшица;

човешка топлина от устни, от подмишница

надмина стойността на нефта и на златото;

да не говорим за цената на усмивката,

на лекото потупване по рамото

и на прегръдката…

На мене също те са нужни

за по-оптимистичен край на разказа.

Заменям цяло кралство за една усмивка,

заменям нефтен кладенец за две прегръдки.

В укритията хъркат шумно олигарсите

след дългите наздравици със генералите.

Защо но се усмихвате? Не вярвате,

че давам цялото си звездно кралство

за усмивка в лошо време

на ужасно място?

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020