Мария

Сто цигулки в нощта,

в Стария град, на "Съборна".

Лунен блясък медта

на антикварна флигорна.

Древни музи в музея

са прегърнали арфи.

Тази нощ ще запея

с думи крехки и жарки.

Искам да се укрия

в крепост от нежен шепот -

твоя шепот, Мария,

и уплаха, и трепет.

Дишам в твойте коси

и не ми се умира.

Искам да ме спасиш,

искам да те изсвиря.

Щом си тръгнеш без мене

и те изгубя в здрача,

може да те изстена,

може да те изплача.

Сто цигулки в нощта.

Люляков вятър лъха.

Отминава смъртта

с контрабаса в калъфа.