Evelina Kovandjiiska

Poetry

Протегнати ръце

4.92(505 votes)

Poetry

Живот

4.68(31 votes)

More

Онези щурци

4.88   (33 votes)

От мен до слънцето - разхвърляни щурци,

проскърцват уморените цигулки,

в обувката на най-големия

издрънква като счупена монета

сърцето на мим,

играещ си на обич и звезди.

Прогарям с дъх

линията на облаците,

където вълците, размахали опашки,

сверяват залеза

със погледа на най-тъжните очи.

Прокапва тишина от стих,

прихлупил длани над лицето ти.

А вятърът говори

непознат за мен език,

във който мелодиите

заглушават думите.

Глухарчетата плачат необичани,

разлитат се, разпукват се, внушават ми,

че радостта и слънцето са ничии,

когато искаш да се потопиш в умората.

Тя отдавна крие падащия дъжд

от онзи разчупен на парцали облак,

където скрих последната си самота,

която не споделям с никого.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020