Глухарчета

л да имам пълноценен живот, който той можел само да ми отнеме. Беше решил вместо мен. Майната му.

Очите на Христо ме гледат още малко, после се връщат при глухарчетата. Не знам кога е замлъкнал вятърът, но свистенето му вече не се чува.

- Стоката e решила да се бракува сама. Това е ново. Но не е необяснимо. Просто следва познатата логика, на която са го научили. И Мина я следваше, когато бракува мен. Но при нея даже беше преди стоката да се е повредила. Само че повредата беше неизбежна. Никой не се връща непокътнат от Афганистан. Сега съм глух, злобен и покрит с белези. А нощите ми са изпълнени с кошмари. Мина определено не сбърка, че се омъжи месец след като заминах…

Очите ми започват да парят. Ето го пак. Още едно грозно лице на действителността, което не бях забелязала, когато не можех за виждам. Тогава нямаше стоки, защото те нямаха външен вид. Единствените им качества, които познавах, бяха твърде трайни, за да бъдат повредени. А даже при дефект не съм си мислела за връщане, защото не бях свикнала да ходя по магазините.

Потупвам ръката му, за да ме погледне.

- Ти не си стока. Никой не е стока. Младостта просто лесно се лъже. Заблудили са ни. Излъгали са ни.

- Излъгана ли се чувстваш?

Излъгана, подхвърлена, захвърлена, подхлъзната, измамена. Изгубена като някое семенце от глухарче, което вятърът е понесъл и той не знае накъде.

Кимвам му.

- Защо да си излъгана? Май не оценяваш подаръка, който Андрей ти даде. Вече нямаш дефекти. Млада си и си хубава. Да, виждаш колко е грозно наоколо. И какво? Можеш да отидеш някъде. Можеш да отидеш навсякъде. Да започнеш на чисто и да си нарисуваш хубава картинка.

- Подиграваш ли ми се?

- Да си ме чула да се смея?

- Наистина ли мислиш, че мога просто да се кача на някой автобус или на влак, или на самолет и да оставя всичко зад гърба си? Не си ли спомняш как си говорехме за падащите звезди и удавниците, които водите на Марица носят, когато ми четеше разкази, защото не можеше да заспиш и идваше при мен, за да не бъдеш сам? Още тогава ти казах, че денем самолетите са небесните комети и те носят удавниците…

- Онова момиче не можеше да чете тези разкази само. Ти можеш.

- А ти си глупак и лъжеш.

В небето проблясва светкавица. Две секунди по-късно гръмотевица разкъсва въздуха. Усещам капки по раменете си. Те са едри и се умножават, но и двамата не мърдаме.

- Какво ли не бих направил да чуя отново гръмотевица – почти прошепва без да ме поглежда. Погледът му е отправен към мястото, където се беше появила светкавицата. – Знаеш ли какво казва Твен? ,,Светкавицата е впечатляваща, но гръмотевицата върши цялата работа.” Затова се чувстваш излъгана. Защото сега свикваш с култа към опаковките. И не можеш да го отхвърлиш напълно, защото младостта се впечатлява от блясъка. С години преследваме разни отблясъци. И един ден осъзнаваме, че са безполезни. Тогава се чувстваме из