Evelina Kovandjiiska

Poetry

Онези щурци

4.88(33 votes)

Poetry

Живот

4.68(31 votes)

More

Протегнати ръце

4.92   (505 votes)

Ръцете ми са есен. Молят се протегнати,

сънуват птици или може би момчета,

нарамили тъгата ми на силните си рамене.

Не ги харесвам. Пада тъмнина от ирисите

и очертава последното докосване по кожата,

а пентаграма от любовни думи

се процежда във мъглата и мирише на любов.

Небесният пастир, който някои наричат Господ,

хвърли по мене своето проклятие:

да падам като сноп в ръцете на нощта

и да говря с еднорози.

От това не ставам по-добра. Напротив.

Като черна птица кръжа над обичта си.

Грача страшно. И стихът ми грачи.

Загубих тишината в постоянното преследване на призраци.

Стопи се залезът, потече като дъжд

и стана светло дори за крадците на любов.

Те са странни. Пречупват вярата и вдъхновението

и ме оставят празна.

Сега ще хвърля всички детелини и подкови

и ръцете ми ще бъдат вече пролет.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020