Срамниче

Била съм, може би десетина годишна. Отивахме с мама на лозето. По пътя тя току откъсне някоя билка и ми разказва за нея. Веднъж откъсна едно бяло цвете, с плосък цвят, образуван от много малки цветчета едно до друго, с дълга дръжка. В средата малките цветчета образуваха една черна точка, приличаща на петно, голямо колкото нокът на палец. Мама ми разказа:

- Това цвете се нарича Срамниче. Някога целият му цвят е бил черен, но с годините срамът на хората намалява и виж как е останало само едно малко петно. А си спомням като малка, че само по края имаше една бяла ивица и цялото беше черно. Тогава не вярвах на приказките на баба ти, че цветето се е променило заради срама на хората, но сега се уверих.

Да си призная, аз също не повярвах на мамините приказки и колкото пъти съм се сещала за това през годините, все си мислех, че е било нейният пореден урок за възпитание. Но запомних цветето.

Това лято в Средна гора видях край вилата си същото цвете. Едва го познах. Огледах го отвсякъде, да се уверя, че е то. Същото си беше. Само дето на някои цветове имаше една едва забележима черна точица, а на повечето - никаква. Беше си чисто бяло. Думите на мама излязоха верни - нямат срам вече хората. И природата "документира" това на свой език.

Само че аз си измислих друга приказка: още малко и чернилото от душите на хората ще изчезне съвсем и ще се пречисти светът - ще стане чист и бял.

На вас коя от двете приказки ви харесва?