Maria Filipova - Hadji

Poetry

Импресия

4.95(522 votes)

Poetry

Прошка за България

4.91(1368 votes)

Short Story

Опрощение

4.91(253 votes)

Short Story

Споменът на мама

4.76(33 votes)

More

Срамниче

4.43   (23 votes)

Била съм, може би десетина годишна. Отивахме с мама на лозето. По пътя тя току откъсне някоя билка и ми разказва за нея. Веднъж откъсна едно бяло цвете, с плосък цвят, образуван от много малки цветчета едно до друго, с дълга дръжка. В средата малките цветчета образуваха една черна точка, приличаща на петно, голямо колкото нокът на палец. Мама ми разказа:

- Това цвете се нарича Срамниче. Някога целият му цвят е бил черен, но с годините срамът на хората намалява и виж как е останало само едно малко петно. А си спомням като малка, че само по края имаше една бяла ивица и цялото беше черно. Тогава не вярвах на приказките на баба ти, че цветето се е променило заради срама на хората, но сега се уверих.

Да си призная, аз също не повярвах на мамините приказки и колкото пъти съм се сещала за това през годините, все си мислех, че е било нейният пореден урок за възпитание. Но запомних цветето.

Това лято в Средна гора видях край вилата си същото цвете. Едва го познах. Огледах го отвсякъде, да се уверя, че е то. Същото си беше. Само дето на някои цветове имаше една едва забележима черна точица, а на повечето - никаква. Беше си чисто бяло. Думите на мама излязоха верни - нямат срам вече хората. И природата "документира" това на свой език.

Само че аз си измислих друга приказка: още малко и чернилото от душите на хората ще изчезне съвсем и ще се пречисти светът - ще стане чист и бял.

На вас коя от двете приказки ви харесва?

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020