Ivan Strandjev

Poetry

Беглец

4.98(1854 votes)

Poetry

Река

4.92(655 votes)

Poetry

Римски стадион

4.89(124 votes)

Poetry

Така се случва

4.78(27 votes)

Play

Непознато сърце

Be first to rate

More

Въздишка

4.97   (1396 votes)

на Албена и Красимир

 

Как ще кажа, че полегнал с мислите си,

върху седем хълма съм живял!

Пада слънцето във гърлото на най-далечния,

там, където вечер те е страх дори да мислиш, че си минал,

пада и във вътрешния двор на „Ламартин”,

на върха на кулата с часовника

пръста си убожда,

пада с топлината на въздишките от камък,

пада,

пада

и градът прелива от безоблачни момичета…

Колко ли слънца минават денем тук?!

Совата на времето прелита и припада

върху шапка на Златювата къща.

Мислите ми бавно се протягат – Пловдив е!

Можеш в него всичко да си мислиш

и да си измисляш,

можеш да си ти и да не бъдеш

                                   – никой няма да познае.

Толкова градът е  вечен,

светъл и безгрижен,

толкова полето е заслушано във птиците,

че дори да минеш сам по пътя на живота,

няма сам да се почувстваш.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020