Evelina Kovandjiiska

Poetry

Протегнати ръце

4.92(505 votes)

Poetry

Онези щурци

4.88(33 votes)

Poetry

Живот

4.68(31 votes)

More

* * *

4.86   (58 votes)

Някой сложи решетки пред слънцето,

някой срита тъгата ми в ъгъла.

Това никак не е добре,

ще ми трябва глътка въздух

и парче от доброто старо слънце,

за да скроя риза на голата си любов.

Не ú трябва ангелски криле -

тя отдавна забрави какво е

да си небесен пратеник

и зазида новата си пролет

в една обосяла и куца душа,

неспособна да вижда по-далеч

от писъка на думите.

Копчетата ще са последният залез.

Така ú отива този цвят,

а уморените ми устни ще сложат онзи етикет,

който може да бъде

само милувката на последната влюбена жена в света.

И ако слънцето не заспи,

любовта ми ще облече ризата си

и хазартно ще се хвърли срещу съдбата.

А може би няма.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020