Той самият е искал да бъде отруден и правдив в работата си като обущар, затова може би рисува и обуща, но рисува и слънчогледи, защото той самият е един от тях. Като слънчоглед е събрал слънчевия огън на любовта в душата си, за да се греем на него до днес- 120 години след онзи 29-ти юли на 1890г., въпреки че 10 години по-рано- през юли 1880г.- Винсент пише на Тео:
“Човек може да носи голям огън в душата си и никой да не идва да се сгрее на него; минаващите не виждат нищо освен малко дим, който излиза горе от комина, и отминават всеки по своя път.”
Слънчевият слънчогледов огън в душата му е горял за миньорите в Боринаж, заради тях- измъчените- той слиза в най-опасната шахта, заради тях- забравените- той се опълчва срещу собствениците на мините, които “раздават службите на мислещите като тях”, за да не получи никога повече служба. Не може да получи служба онзи, който на лодката си е опънал платното “Любов”, а не платното “Алчност за пари и амбиция”.
“Когато алчността за пари и амбицията у някой мъж са не по-малки от любовта му, тогава струва ми се, не всичко у него е в ред.” (от писмо на Ван Гог, ноември 1881г.)
“Не всичко е в ред у тези мъже, защото за да повярват в съществуването на някой човек, те трябва да видят средствата му за съществуване, а съществуването на въпросния човек само по себе си не е за тях доказателство, че средствата са реални.”(от писмо на Ван Гог, ноември 1881)
За да покаже на тези господа, че средствата му за съществуване и самият той съществуват, той трябва да им покаже “художническата си лапа”.
“А след това трябва да си послужим с тази лапа , колкото ни позволяват силите.” (от писмо на Ван Гог, ноември 1881г.)
И той си служи с тази лапа и слънцето в сърцето си повече отколкото силите му позволяват, залагайки живота си, за да разберат всички хора – бедни и богати, отрудени и охолни, какво е живопис, за да разберат, че :
“Фигурата на един копач- няколко бразди разорана нива, -един изглед с пясък, море и небе- са сериозни сюжети и то тъй трудни, но и тъй хубави, че си струва да заложиш живота си, за да предадеш поезията, която се таи в тях.” (от писмо на ВанГог,август 1882г.)
И хората по-късно не само разбират тази поезия, но и не могат да си представят света без нея, така както не могат да си представят живота без любов, за която Винсент пише:
“Да се живее без любов е безнравствено и греховно.”
Смятал е , че животът в плът е истинският, че по-важно е да създаваш деца отколкото картини. Може би затова високо е ценял “грубия, селския реализъм”. Не се впуска в бленуване и абстракции, а работи като копач, като жътвар, като селяк на открито, на полето, за да се смесят боите му с пясъка и картините му да бъдат обветрени от бурята, така както са изложени на природните стихии и пол
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.