Седемте живота на Мая

Когато казваше, че пролетта на Вивалди е розова, хората си мислеха, че това е метафора, опит за оригиналност или проява на живо въображение, но Мая наистина виждаше звуци. А понякога и миризми, вкусове и понятия. Тя мечтаеше да стане световно известна художничка, но на нейния 25-ти рожден ден животът изглеждаше по-банален и сив от всякога.

Понякога ни се струва, че сме изпуснали прекрасно бъдеще. Какво щеше да стане, ако бяхме направили това вместо онова? Този новаторски интерактивен роман Ви предлага точно това - преживейте живота на Мая и вземете тези съдбоносни решения!

В какво вярваш? За какво си заслужава да живееш? А в името на какво си струва да умреш? Може ли любовта да победи всичко? Какви компромиси би направил със себе си, за да успееш?

Животът на Мая е пъзел от 99 епизода, 7 различни края и стотици възможни начини да достигнете до тях - от Вас зависи как ще го наредите!

Макс беше очарователно прям и дори в цинизма му имаше нещо привлекателно за Мая. Бяха се сближили и тя се страхуваше, че директен отказ би го отблъснал. Не се интересуваше от парите му, но харесваше свободата и безцеремонността, които му даваха те. Въпреки че го бе виждала и в не дотам хубава светлина, чарът му продължаваше да я омайва. За нея бракът с него нямаше да бъде „по сметка”. Ами Макс? Чудеше се какви сметки си прави той.

Вечеряха в ресторант „Princess Antoinette”, който освен че беше един от най-скъпите и изискани в града, беше негов. Този път не бе запазил целия ресторант за срещата им, но вторият етаж беше необичайно безлюден, макар че резервации се правеха за седмици напред.

След като поръчаха и няколко минути бъбриха на незначителни теми, Макс бързо и делово премина към основния въпрос.

– Приеми бъдещия ни брак като сделка, Мая. Не ме познаваш от дълго време, но се разбираме добре. Можеш да разчиташ на мен в много отношения. Ще получиш гражданство, ще имаш пари, време и спокойствие, за да се посветиш изцяло на рисуването или на каквото друго искаш.

– Звучи добре, кажи ми къде е уловката?

– Няма такава. Държа всичко да е ясно и точно. Ето това е предбрачният ни договор – той побутна към нея черна папка. – Ако си падаш по правна документация, може да го вземеш и да си го четеш. Сега ще резюмирам основното. Независимо дали бракът ни ще продължи две седмици или двайсет години, при развод ти не получаваш нищо от богатството ми – никакви банкови сметки, акции, дялове, хотели, къщи, вили, яхти, коли...

– Схванах идеята!

– При все това ще имаш облага от положението си. Докато сме женени, ще можеш да използваш цялата ми собственост, включително и да теглиш пари от сметките ми. В разумни граници, разбира се. Няма да те насърча да си купиш ракета! При развод ще запазиш и всички подаръци, които ще ти направя. Това ме подсеща – заповядай, годежният ти пръстен.

Макс сръчно като фокусник извади от джоба на сакото си кадифена кутийка и я остави пред нея на м