Етюд I

По калдъръма

залезът пробягва.

И в погледите

мълком се оглежда.

До стълбите ми

черна котка бавно

заприда вечерната прежда.

Латерната

припява за последно.

Отива си денят

в отпити глътки.

И сводът натежава

да го следвам

до здрача със нечути стъпки...

Че да се слея

с утринния залез –

под еркерите

часове да бродя.

Да се завърна

в този рай потаен.

И само с теб да го повторя.