Етюд II

Жените искат -

като нея...

По стъпки изворна роса

едно разискрено момиче иде.

В очите изгревът се смее

на тази слънчева шега

с косите й,

денят да види.

Тревите дъхнат окосено.

И в пеперуденото бели -

поляните на късен зной,

момичето е тъй поело

с току наченалите трели

на утринния птичи рой.

По стъпки

изворна роса

разискрено момиче тича.

В очите му денят се смее.

И тази слънчева шега –

да срещат изгрева, обичат

жените само.

Като нея.