Следите

Препасани релси по стръмното.

Мръква се.

Две тротоарни следи

срещат се, бъбрят унесено.

Тръгват си –

бързат към твоите очи.

С кестени в шепата - прясно опечени,

тихият ден зад гърба

носи ти в утриннокъсната вечер

есенна мъжка тъга.

Нейните делници – сенки в умората,

спънато тичат назад.

Неприласкани и чужди, за хората

те са един непознат.

В твърдото синьо червено базалтово

розово прашно небе

нечии ириси гледат кобалтово.

Бие несръчно сърце.

С първите капки, дъждовно отронени

срещат ме тези очи.

Две тротоарни следи се догониха.

За да останат сами.