Ветровито

Измити улици. Засъхнал дъжд.

Прострени дрехи. Ветровито.

В кабинката премръзнал мъж –

слушалка в шепите покрита.

Трамвайни релси. Късен звън.

Едва затихнали таксита.

Сподавен шепот. Кратък сън

през болка, в зениците скрита.

Очи в нощта. Пропуснат миг.

Задъхан вятър по следите

на някакъв прекършен вик.

И две сълзи с грима размити.

В кабината премръзнал мъж

със огънче във шепи свито.

На улицата подир дъжд –

отново сам. И ветровито.