и” Пенчо Славейков свързва косвено отново с Белащица.Чрез образния паралелизъм поетът разкрива величието на Гьоте. Дори самият очерк започва с името на селото: ”В пловдивското село Белащица, при полите на Родопите, има един величествен явор. Едно време често съм стоял под неговата сянка... Този явор ми въстава пред очите винаги щом си помисля за Гьоте. Той е символ на онзи величествен старец, който е отвъдил младата гора немски поети, пълна с живот, шум, движение и колорит, неприличен в нищо на колорита на другите гори...” Размислите за Гьоте напълно можем да отнесем към големия наш поет. Сякаш Пенчо Славейков е предрекъл тези слова за себе си, защото наистина “като явора той е впил могъщи корени дълбоко в родната земя и никаква буря няма да го изкърти оттам”.
