Моите стихове

Те са храм и олтар за мечтите.

Не отварят от болката рана.

В моите стихове дом за орлите.

И луната достигат и ронят.

И посяват най-топлия огън

на земята от лунното семе.

От моите стихове и зиме, и есен -

капе пролет – земята им стеле.

Те са живи. И дишат най-вече,

не премервам солта им с лъжичка,

не откъсвам цветята им вечер,

и не храня с трохи и корички.

Водни кончета – небесата достигат.

Босоноги потоците газят.

И ухаят на мента и риган,

и душата си истинска пазят.