Можеш ли такава да ме имаш

Не мога аз, не мога да съм вярна!

Във мен бушуват огън и порой.

Жена съм аз по-нежна от кошута,

избягала от кораба на Ной.

И слънце съм.

И бисер на вълната.

И синьото на морската вода.

И сянката съм - жива във недрата

на тайните – най-тайната следа.

Във мен живеят Хера, Афродита

и Ева със смокиновия лист.

Земя съм аз и майка съм – небето

достигам в път най-светлата му вис.

Ти можеш ли такава да ме имаш?

На залеза червеното ме грей!

Очите ми и топли, и студени –

и болката във изгрева немей.

Хвърли я ти в големите пожари,

затварящи очите на нощта.

И дъжд пръсни над старите ми рани –

просъскващи под пламък на свещта.

Гори ме ти, обичай ме, люби ме –

за живите мъже съм аз жена.

Че утре - знам, и светлото ми име,

ще бъде знак от хиляди – една!