* * *

ИЗЧИСТИХ ДУШАТА СИ,

като новородена е.

Поддържам огъня на младостта

със съчки от спомени.

Не хапя устните,

а разпуквам макове до кръв.

Пестя сълзите.

Есента разхвърля

огньове - бае

на въглен.

Сви се слънцето

като уморена котка след

любовен сезон.

Вятърът будува.

Влачи колесницата на залеза

по гърба на зимата.

Заспа последният

щурец.

Усещам дъха му.

Усещам дъха ти.

До съмване.