Алцхаймер

Отначало не обръщах внимание на симптомите. Казаха ми, че с напредването на възрастта това е нормално явление и не бива да се притеснявам, защото имало и по-тежки случаи. Винаги съм бил достатъчно разсеян и малко са ме впечатлявали събитията около мен, както и хората, с които съм контактувал някога и някъде, поради което се е случвало да забравям имена и лица, с които съм имал работа вчера или само преди час, но напоследък този процес явно се е задълбочил, защото вече не познавам децата на близките си и се чудя, когато те ме поздравяват и ми се усмихват – „кое ли беше това?”, но после се сещам, че и мене някога възрастните не са успявали да ме познаят и ме разпитваха по няколко пъти кой съм и какъв съм, което много ме е разсмивало. Тъкмо тогава, в унисон с нерадостната перспектива, направих потресаващо откритие, с което в общи линии установих, че процеса на умиране не е само в минутите, когато докторът не може да установи наличие на пулс, а много по-дълъг –още от тогава, когато започваш да си мислиш: „това не ме интересува, онова е излишно и не бих го направил, тази жена защо се е лепнала и какво иска от мен; предпочитам да отида да си легна” и така нататък – симптоми, характерни за един период на задълбочаваща се деградация, когато те интересуват само проблемите с доставката на битови придобивки, наличието в хладилника, яденето и спането. Друга работа е, че някои са умрели още приживе. Ясно е, че за подобно откритие никой няма да ми издигне паметник, нито да ме предложи за Нобелова премия, най-малкото поради факта, че то – откритието е направено много по-отдавна – вероятно в дълбока древност, когато прадедите на господин Нобел са ловили риба в Баренцово море, увити в тюленови кожи, а освен това поради прогресираща деменция старците много харесват това свое състояние и дори са склонни да твърдят, че вследствие оглупяването са помъдрели – една констатация, която би могла да бъде смешна, ако не беше толкова тъжна. Във всички случаи бих предпочел да си легна и да поспя, особено в студените зимни нощи, когато има мъгла, отколкото да отида на концерт, на банкет, на бал, на литературно четене или на любовна среща, ако изобщо някой се сети да ме покани, което е твърде съмнително. Общо взето с напредъка на деградацията се наблюдават някои странни ефекти, вероятно характерни за процеса на умиране, които бият на очи не само за околните, но дори понякога и за самият потърпевш, тоест би било любопитно да наблюдаваш собственото си умиране, но някак от страни – без да участваш пряко в него, защото прякото участие предполага редица неудобства, с които лично аз не съм особено съгласен. Освен неизбежното оглупяване – характерна особеност на остаряването – бият на очи и някои странични явления от чисто физическо естество, като сбабичасване, безпомощност, олисяване и, което е най- странно, окосмяване – тоест – оголването на черепа се компенсира с появата на специфична растителност по други части на тялото и главата, което не е нито особено естетично от гледна