Алцхаймер

точка на другия пол, нито особено належащо от гледна точка на еволюцията, но вероятно в един момент както еволюцията, така и другия пол престават да се интересуват от застаряващия субект, поради неизбежната амортизация на някой орган и липса на желание или невъзможност за самовъзпроизвеждане; с други думи, появата на косми в ушите, в носа, по гърба, по гърдите – тоест – навсякъде, където тази растителност отличава нашите предци, скачащи по клоните на дърветата от техните еволюирали и аристократични потомци, кимащи зад бюрата и закичващи себе си с гордото название „хомо сапиенс”, вече го нарежда между клиентите на попа и неговото участие в разпределението благата и любовните инициативи не е особено належащо.

Това би било „малкия дявол”, ако беше само то. Но не е. Впечатлявало ме е обстоятелството, че освен жените, предпочитащи елегантни мъже – тоест – съвършени във всяко отношение, съобразно естетическото кредо на Чехов, има и много други, които предпочитат грубите, недодялани и рошави мъжища, което може би е остатък, програмиран в психиката на нежния пол още от древни времена, когато нашите прадеди са преследвали с копия мамутите в сибирската тайга и никой не е мислил нито да се бръсне, нито да се епилира, нито да слага вратовръзка, не само защото ще умре от студ, но явно тогава окосмяването се е считало за безспорен признак на мъжественост и своеобразна естетика, гаранция – освен всичко друго и за здраво потомство и е било предпочитано от страна на дамското общество, за разлика от настоящите предпочитания, когато дамите се лутат между мускулите и косматите гърди на примитива и музата на интелекта, нямаща нищо общо с оцеляването на вида. Разбира се, това не е валидно, когато на стари години самият интелект започне да се окосмява и възможностите се изравняват – тоест мускулите на примитива атрофират и талантите на интелекта също така атрофират; единият се проскубва, другият се окосмява и в края на краищата двамата сядат заедно в кръчмата да си пият ракията и да коментират защо Локото е загубило поредния си мач.

Но не винаги в кръчмата се уцелват стари пръчове и поради неизбежната феминизация на обществото, понякога се случва срещу тебе да седнат представителки на нежния пол, а тогава няма как разговора да се върти все около проблемите на Локото; налага се да споменеш нещо и за Омар Хаям, за Чарлз Буковски, а не дай си боже – и за Азис.

На такава една импровизирана разпивка отново се сблъсках с нея. То е нещо като хоби-клуб, където се събират съмишленици и обикновено наред с дискусиите, касаещи съответната тема, върви и алкохола. Няма да се задълбочавам в обстоятелството, че бях попаднал сред една компания от жреци на Евтерпа – възвисени и красиви, безкрайно ангажирани с проблема за впечатлението, което оставят у околните и изучаващи инкогнито характерните особености на представителите от другия пол.

Тя дойде малко по-късно и се настани на свободното място срещу мен. Отначало ме шокира фактът, че никак не се е промен