Алцхаймер

4.79   (39 votes)
ила, а са минали почти тридесет години откакто я видях за последно, а после се сетих, че точно това е причината, за да я позная, тъй като много от старите си приятели и близки вече не познавам, от друга страна ме потресе обстоятелството, че тя изобщо не се сети за мен, дори не ме погледна; нито външността ми и говореше нещо, нито името. Абсолютно нищо. Отначало не можех да допусна, че толкова съм се сбабичасал, за да стана непознаваем, дори за тези, с които съм бил в близки отношения; освен това нямах представа как тя е успяла да се запази непроменена; винаги ужасно ми е харесвала и тази констатация се утвърждаваше в едно с нарастващата болка, а после внезапно установих, че тя изобщо не е тя. Естествено, че не беше възможно да е тя; никак не се връзваше подобна тенденция, най-малко поради проблемите с възрастта, но това изобщо не промени илюзията за нейната идентичност; аз продължавах да я наблюдавам скрито – нещо което не успя да и убегне и тя веднага реагира с явно изразена досада, или поне на мен така ми се стори, което направи изживяването ми още по-болезнено. Вероятно си е помислила: „Тоя стар пергиш какво се е зазяпал; не вижда, че е вече от антуража на Свети Петър и се опитва да ме сваля с погледи. Ама че палавник!” А в действителност, аз не можех да приема спокойно факта, че тя изобщо не е тя. Ами тогава коя е? Може би нейна дъщеря, може би племенница или кой знае какво, но не допусках, че е възможно да нямат нищо общо – някакво случайно подобие или още по-невероятно – просто да съм се заблудил, че си приличат. Вярно е, че напоследък трудно помня физиономии, но това не беше коя да е физиономия, а тази която не съм в състояние да забравя никога, а освен това събитията и физиономиите от детството и младостта ми са неизличими, за разлика от настоящите, които се изтриват на минутата, без да съм натиснал бутона delete. Още по-фрапиращо се оказа обстоятелството, че тази носеше същото име, както онази и това съвсем ме побърка. Случи се така, че понеже беше седнала на масата точно срещу мен, аз не можех да отлепя поглед от нея, което явно започваше да я дразни и тя реагираше с облаци от цигарен дим, които раздухваше около себе си. В края на краищата реших да я извадя от това неудобство и излязох малко навън на терасата хем да размисля още веднъж, хем да я отърва временно от натрапчивото си внимание, защото всяка досада си е обикновена досада и нищо друго. Запалих цигара и се зазяпах по улицата и по звездите, които блестяха особено ярко в студената нощ – съвсем явен знак, че температурите ще паднат още повече и ще има заледяване. Докато се опитвах да отклоня вниманието си от нея, видях една сянка, която се плъзна наоколо и в същия момент тя – същата – се облегна на перваза до мен и запали цигара. Изненадата ми беше толкова голяма, че отначало дори не успях да продумам; нямах обяснение какво е решила и с какво съм заслужил интереса и. Когато заговори, веднага установих, че гласът и е също като нейния /на онази/; не беше възможно да забравя този г

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020