Алцхаймер

4.84   (49 votes)
вах. Тези дати явно говореха нещо, но какво точно нямах представа. Двадесет и седем години, двадесет и осем години; прекалено много станаха съответствията и не можех да си ги обясня с елементарни случайности. Особено, когато всички тези случайности съвпадат с едно и също събитие. Е да – нищо не и казах, а и нямаше какво да и кажа, не само защото нищо не беше ясно, но дори и да съществуваше някаква яснота, пак нямаше какво да се промени. Едно хубаво момиче, което по странен начин ми напомняше за една моя сантиментална връзка и нищо повече. До тук.

- Защо ме попита на колко години съм – отново подхвана тя с явна ирония – интересува те дали съм пълнолетна ли? Е да, в това отношение няма какво да те притеснява. Пълнолетна съм и ставам за в леглото, но не съм се разбързала.

- Не се притеснявам за това.

- А за какво? Може би заради вторичното окосмяване? Е, ако питаш мене, не е чак толкова лошо; дори изглеждаш привлекателен за твоите години. Имаш излъчване на библейски патриарх. Едно такова…достолепие…

- Не съм запознат с излъчването на библейските патриарси, но може и да си права – окосмяването е съществен фактор, съпътствуващ патриархата – отговорих сухо аз. Колкото и да ми харесваше, това момиченце май се опитваше да ме взема на подбив. И го правеше доста фино.

- Хайде да ги оставим сега настрана тези патриарси – внезапно промени темата тя. – кажи нещо по-конкретно за онази твоята позната, която приличала на мен и в която си бил влюбен.

Това предложение много ме смути. Нещо ми се губеше.

- Не си спомням да съм споменавал, че съм бил влюбен.

- И аз не си спомням – усмихна се тя, – но то не е необходимо. Не може един мъж да споменава подробности за жена, с която не се е виждал двадесет и осем години без да е бил влюбен.

- Двадесет и осем години ли? – изстинах съвсем аз. – Нима съм споменавал някога подобно нещо?

- И не е нужно да го споменаваш. То е очевидно. Мислиш, че съм нейна дъщеря, а може би си мислиш, че съм и твоя дъщеря. Това прави горе долу двадесет и осем години.

Това ме довърши окончателно.Откровено казано, дори не съм посмял да си представя подобни нелепости, въпреки съответствията. Не че беше невъзможно, но просто нямах смелост да стигна до там.

- Не си въобразявам, че си ми дъщеря – отрекох аз без да съм особено сигурен в думите си. – Разбира се, бих се радвал, ако е така , но…не мисля, че е възможно.

- Този път си прав – разсмя се тя съвсем чистосърдечно. – Аз си имам родители; те са живи и здрави и много ме обичат. Вярно е, че външно не приличам на нито един от тях, но това едва ли е от значение.

- И аз не считам, че е от значение.

- Разкажи сега за нея!

- Но защо толкова те интересува?

- Може би, защото казваш, че приличам на нея… И може би защото бих искала някой да се влюби по същия начин и в мен…

- Тя беше красива и наистина я обичах – започнах аз с неочаквана готовност. – Беше красива като тебе и също та

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020