- Хм – много романтично…
- И сега, вглеждайки се в тебе, отново виждам себе си.
- Може би.
- Тя много се смееше и аз обичах този смях; той тичаше по улиците, когато я има и ечеше отвътре, когато я няма. Понякога беше много сериозна и нейната сериозност изглеждаше също така красива, както и твоята. Тя обичаше да пее; сигурен съм, че и ти обичаш това…
Замълчах за момент, защото забелязах, че лицето и започна да се покрива с бледнина, която ставаше все по-отчетлива на светлината на уличните лампи и една сериозност, която бе стаена в синьото на ирисите и в ъгълчетата на устните.
- Продължавай! – каза тя и в този момент ми се изясни, че характеристиките се покриват.
- Тя обичаше цветята, птиците, рибите, насекомите; обичаше да скита в дъжда и по поляните, особено през пролетта, да гони пеперуди и да се търкаля в тревата. Понякога плачеше, а понякога декламираше стихове. Сама пишеше стихове.
- Продължавай!
- Фантазираше си всевъзможни неща. Разговаряше с принцове, звезди и ветрове. Обичаше радостите от живота. Обичаше да бъде обичана. Имаше бенка над Венериния хълм.
Тя внезапно пресегна и ме хвана за ръката.
- Стига!
Лицето и беше призрачно бледо. Стори ми си, че се разтрепери.
- Обичаше планината, обичаше морето, обичаше да живее, обичаше…
- Стига!
- Обичаше да пътува, обичаше да се завръща; беше непрекъснато влюбена.
- Стига!
- Само едно нещо не обичаше…
- Разбрах. Не е обичала тебе.
- Именно.
- Не мога да повярвам; няма как да е било възможно…
Върнахме се при компанията и тя не проговори повече нито дума до края на вечерта. После внезапно си тръгна и не пожела никой да я изпраща. Повече не я видях. Отново същото и все същото...Тя изчезна и версията беше, че е заминала за Америка.
Известно време след това направих проучване и установих, че е била осиновена в ранно детство. По нататъшните проучвания не дадоха резултат. Открих само някакви стари фотографии, стари писма, почти нечетливи и стари некролози.
Между другото, докторът каза, че не е Алцхаймер…
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.