Radi Radev

Poetry

Камий Сен Санс

5.00(2 votes)

Short Story

Мамульовския кмет в акция

5.00(1 votes)

Poetry

ДЖОРДЖО ДЕ КИРИКО

5.00(1 votes)

Short Story

Пир с парите на евреите

5.00(1 votes)

Poetry

Видях те в гръб...

4.00(1 votes)

More

Алцхаймер

4.84   (50 votes)
ка жизнерадостна. Беше руса с едри къдрици като твоите, пуснати до раменете. Имаше гълъбови очи като твоите и аз се оглеждах в тях – там в дъното на едни бездънни кладенци…

- Хм – много романтично…

- И сега, вглеждайки се в тебе, отново виждам себе си.

- Може би.

- Тя много се смееше и аз обичах този смях; той тичаше по улиците, когато я има и ечеше отвътре, когато я няма. Понякога беше много сериозна и нейната сериозност изглеждаше също така красива, както и твоята. Тя обичаше да пее; сигурен съм, че и ти обичаш това…

Замълчах за момент, защото забелязах, че лицето и започна да се покрива с бледнина, която ставаше все по-отчетлива на светлината на уличните лампи и една сериозност, която бе стаена в синьото на ирисите и в ъгълчетата на устните.

- Продължавай! – каза тя и в този момент ми се изясни, че характеристиките се покриват.

- Тя обичаше цветята, птиците, рибите, насекомите; обичаше да скита в дъжда и по поляните, особено през пролетта, да гони пеперуди и да се търкаля в тревата. Понякога плачеше, а понякога декламираше стихове. Сама пишеше стихове.

- Продължавай!

- Фантазираше си всевъзможни неща. Разговаряше с принцове, звезди и ветрове. Обичаше радостите от живота. Обичаше да бъде обичана. Имаше бенка над Венериния хълм.

Тя внезапно пресегна и ме хвана за ръката.

- Стига!

Лицето и беше призрачно бледо. Стори ми си, че се разтрепери.

- Обичаше планината, обичаше морето, обичаше да живее, обичаше…

- Стига!

- Обичаше да пътува, обичаше да се завръща; беше непрекъснато влюбена.

- Стига!

- Само едно нещо не обичаше…

- Разбрах. Не е обичала тебе.

- Именно.

- Не мога да повярвам; няма как да е било възможно…

Върнахме се при компанията и тя не проговори повече нито дума до края на вечерта. После внезапно си тръгна и не пожела никой да я изпраща. Повече не я видях. Отново същото и все същото...Тя изчезна и версията беше, че е заминала за Америка.

Известно време след това направих проучване и установих, че е била осиновена в ранно детство. По нататъшните проучвания не дадоха резултат. Открих само някакви стари фотографии, стари писма, почти нечетливи и стари некролози.

Между другото, докторът каза, че не е Алцхаймер…

<<<3456

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2025