Записки на един принц

– Доста опак човек си. Че как мога аз, със затворени очи, да зная кога е светло и кога е тъмно? А ти, вместо да умуваш, по-добре наистина да беше проверил!

Процвилих, честна княжеска дума...

– Аз също съм със затворени очи! А щом е така, как мога да зная, че и ти си със затворени очи?

– А ти, щом си със затворени очи, откъде знаеш, че е станало тъмно?

Мравки ме полазиха по гърба. Никога не бих повярвал, че е възможно такова нещо. Почувствах умора от досада. Така още в тази първа нощ аз разбрах какво, общо взето, ме чака занапред. Но съвсем скоро се оказа, че не съм предвидил и стотна част от същинския кошмар... Наред с манията й да поддържа (тероризира) цяло сборище козметички, коафьорки, маникюристки и масажистки, тя притежаваше и някаква фобия от въображаема микрофауна, поради което в двореца всекидневно се разливаха варели със спирт за почистване“ на всичко видимо и невидимо. В това поприще тя не се доверяваше никому – до задъхване търкаше сама чаши, вилици, вази, дръжки на врати, тоалетни седалки... За да се стигне до онзи злополучен следобед, когато аз, отивайки в тоалетната, запалих цигара и преди да седна върху седалката хвърлих машинално клечката кибрит зад себе си. И седнах... Макар и за миг. Огнен обръч се образува тутакси около седалищните ми части: този път изревах като пропаднал в камината коминочистач, при все цялото ми царско достойнство!

Ти се наведи по-добре, аз ей сега ще те полея с вода – произнесе със сатанинско хладнокръвие тя. Но в бакъра, който домъква, също имаше спирт! С леопардов скок се хвърлих върху килима в коридора, за да се омотая като палачинка. После докторите ме позакрепиха, но аз трябваше три седмици поред да посрещам чужди делегации с изцяло изрязан отзад кръг на мантията си, седнал върху овлажнен с лавандулов мехлем памук в леген, уж маскиран някак си на трона. Но когато се налагаше да вдигна тост? Дори да се изправех, с гръб към облегалката, с какво самочувствие можех да говоря, след като знаех, че отзад приличам на някакъв незавършен и впрочем най-скръбен в света павиан?

Джуджетата, на свой ред, се оказаха далеч по-малко поносими, отколкото в най-мрачните ми предвиждания. Бяха сприхави, за щяло и нещяло, завистливи, подслушваха и надничаха навсякъде. Бяха готови да издържат и две денонощия в някое нощно шкафче или японска ваза в спалнята, за да откопчат нещо от интимния ми живот със Снежанка, По-точно от най-интимния. А после да разпространят сред прислугата събитията, разкрасени до неузнаваемост.

Доста време измина, докато си разработя цялостна стратегия за борба с тази напаст.

Разбира се, най-сигурното бе някак да ги разединя. Като начало се досетих да отл