* * *

4.30   (30 votes)

Ти – нежен и женен,

аз – още повече.

Ти – с гладък корем,

аз – с изящни глезени.

И двамата – разглезени

от съдбата,

единствени…

И хлътнахме на нощта

в мрежите.

 

На сутринта вместо крака

имах рибя опашка.

Ти покорно тръгна

към дъното,

към моето царство,

пълно с едни такива,

единствени,

неглезени

отдавна

удавници...

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020