Голямото вещинско чистене

Веща, веща вещица,

претърсих на паметта си къщата.

Изхвърлих гърбом:

лъжи чевръсти,

дупки от думи,

любовните мумии,

магии за празници,

непреглътнати залци,

опърпани мисли,

нощно гримирани,

на щастието галошите

и още, още...

Изгоних и оная

ненаситна наивница.

Всичко мина през ситото.

Стъпих на голото.

Съблякох си кожата

между две всекинощия.

– Вещицо, вещицо,

не ти ли остана нещичко?

– Ах, да – в килера, съвсем отчаяно,

гузно и прашно скимти Началото.