По коридорите на моята есенна будност

Спотайвам се от мислите за теб в безсънието.

Сънищата лесно обитаваш –

в тях заключваш се

и мяташ ключовете през балкона.

Затова вървя по коридорите

на моята есенна будност.

Безсънието ме владее като наркотик.

Халюцинирам. Разминавам се със риби

и мигам във синхрон с хрилете им.

Артикулирам. Анаграмата на името ти разгадавам.

Драскам го със тебешир по коридорите, трасирам.

И тичам вече, приближавам

непокоя на сърцето си,

за да проумея как така кодирани са

мислите за теб във паузите

между всеки негов удар.