Хляб

„Който наблюдава вятъра,

няма да сее,

и който гледа облаците,

няма да жъне.“

Еклесиаст Гл. 11: 4

Нахраних враговете с моя хляб –

от Свободата на духа омесен,

изпечен сред полярен хлад,

през който топлех им ръцете.

Не сеех ветрове. Какво да жъна?!

Те бурените впиха здраво в мене;

От тях словата си изтръгнаха

със съвестите обезкоренени...

И вече враговете сити спят.

Към топлото сърце на хляба

от алчност, ярост или глад

приятелите срещу мен посягат.

Сега плячкосват всеки залък.

Благодаря ти, Господи!

За завистта съм сляп.

Не си ме сътворил нищожно малък,

щом враговете си

нахраних с хляб.