Наследство

На Тодор Чонов

Живеем днес пред чужд разклон.

Към себе си по-трудно се завръщаме.

Градът ни е картечен полигон –

слова куршумни вече заповръща.

Каква война?! Без изстрели и химни.

АутодафЕ. И брата – брат изгаря.

Пред завистта – усещане интимно,

Сърцата гилотинно се отварят.

Приличаме на лунен сив пейзаж –

очите ни са кратери разкаляни.

И ако Господ ни е пратил страж –

Той не познава Пловдив

и България.