Отпътуване

На Джон Стайнбек

От гроздовете на гнева ще се отроня.

Като неписан стих ще си отида.

Жена ми ще ме скрие в кратък спомен –

затворена в домашната си мида.

Ще лумнат фойерверките на здрача,

в река асфалтова ще хвана пътя.

Луната восъчна ще се изплаче,

след нея пак небето ще закърпя.

Страха си ще захвърля пътьом.

Към изгрева стремглаво ще отплавам,

дори да чувам онзи стряскащ тътен

на идващите тежки водопади.

Ще се разтворят на кръвта кристалите,

изсъхнали в скования ми корен.

Ще пратя своя гняв по ... магистралите,

от себе си единствено прогонен.