Почти библейско

Все не можем да обуздаем

страстите си първобитни.

Всеки от нас е Каин,

за да бъде днес личност.

Търсим Авел – да се докажем,

еднакви до неприличие.

Вече сме за разпродажба,

а сме генетично различни...

Скрито трупаме ризите,

със сребърници ще се задавим.

Кръстът е протеза за ближния –

скърцат на вятъра ставите.

Яростта ни е още жаравена

и от поглед само ще пламне.

И навиваме тежко ръкавите,

и зареждаме дланите с камъни.

И изострихме толкова лактите –

въздуха могат да режат.

Врагове сме. Но съзаклятници –

Свободата да вкараме в мрежи.

Емигрираме нощем с ракия,

съвестта отточен канал е –

трудно ще я убием,

самоубийството е банално.

Отесняват библейските притчи,

имат нужда от кръвопреливане.

Че потоци сме,

а се отричаме

от реката,

в която се вливаме.